|
|
|
|
|
Въпроси за медийната политика на едно
министерство
|
“Министерството на околната среда и водите се
очертава като враг номер едно на икономическия
растеж, на бизнеса и на потребителите у нас”. Това
крайно силно изказване направи през отминалата
седмица председателят на Българската асоциация на
индустриалния капитал Васил Велев на
пресконференция, на която той, съвместно с
председателя на Българската асоциация за
информационни технологии Златко Златков,
председателя на Камарата на електротехниката в
България Румен Атанасов, директора на Център
“Чиста индустрия” към БСК Димитър Бранков и
зам.-председателя на Съюза за стопанска инициатива
Теодор Дечев разкритикуваха политиката на
екоминистерството (http://www.computerworld.bg/?call=USE~home&page=paper&n=12790).
Към
констатацията, направена от Васил Велев, обаче аз
съм склонен да добавя и още една: Министерството
на околната среда и водите е на път да си лепне
непрестижния етикет “враг на свободното слово”.
Причината за това мое твърдение е случилото се по
време на провелия се миналата седмица семинар на
тема: “Наредба за изискванията за пускането на
пазара на електрическо и електронно оборудване и
третиране и транспортиране на отпадъци от
електрическо и електронно оборудване – WEEE”.
Целта на организирания от бизнес - организациите
семинар беше експерти от екоминистерството да
разяснят подробности около влизането в сила на
новата наредба пред представители на бизнеса. Тук
е мястото да припомня, че именно разработената от
екоминистерството наредба стана повод няколко
големи асоциации, посочени по-горе, да се обединят
около твърдението, че наредбата е нецелесъобразна,
на практика не решава поставените от Европейската
комисия задачи, нито проблемите с отпадъците от
продукти на електрониката и освен това създава
условия за корупция и дори да поискат оставката на
екоминистъра. Затова очакванията към разясненията
от страна на експерти на ековедомството бяха
големи.
На събитието бяха поканени и
масмедиите. Те обаче се оказаха в доста странна
ситуация, след като представителите на
Министерството на околната среда и водите обявиха,
че няма да говорят по поставените проблеми докато
журналистите не си тръгнат. Така срещата между
бизнеса и държавните експерти се проведе в
отсъствието на медиите.
Във връзка с това
се налагат няколко важни въпроса:
- Кой е казал
на представителите на Министерството на околната
среда и водите, че имат право да решават къде да
присъстват и къде да не присъстват средствата за
масово осведомяване?
- Правят ли разлика
въпросните държавни служители между частна среща,
на която журналистите действително нямат работа и
обществено събиране, на което се обсъждат важни
проблеми, касаещи цялата общественост?
- Как
изобщо някакви представители на някакво
министерство могат да допуснат, че един проект на
нормативен акт (наредба) не трябва, не може и няма
да стане достояние на представителите на
масмедиите?
- Чували ли са експертите на
екоминистерството, че в България действа Закон за
достъп до обществена информация?
- Наясно ли са
те какви са критериите за публичност на
европейските институции, особено след като
изготвяйки скандалния проект на наредба настояват,
че той е нужен с цел хармонизиране на
законодателството ни с практиките в ЕС?
-
Наистина ли смятат въпросните представители на
МОСВ, че те могат да решават кое касае и кое не
касае обществеността?
- Накрая - как е възможно
те да допуснат, че журналистите няма да получат
информацията за случилото се на семинара от
различни присъствали на него източници и не е ли в
такъв случай настояването за изгонването на
журналистите абсолютно ненужна и недобре -
обмислена проява на страх? Не е ли единственият
ефект от тази проява намаляване на общественото
доверие към ведомството в момент когато то едва ли
може да си позволи това? |
| Автор: alexander |
|
|
| вторник, 27 юни 2006,
18:17 |
Коментари
| |
|
|
| |
.gif)
