От 1 юли в сила влиза наредба, според която всеки вносител или производител на електротехника ще трябва да се погрижи сам или колективно за излязлото от употреба оборудване. Предвидена е и трета възможност – заплащането на продуктови такси. Тях обаче председателят на Камарата по електротехника в България определя пред ЕКСПРЕС. БГ като чиста форма на рекет от страна на държавата

Г-н Атанасов, на 22 юни изпратихте писмо, по повод решение на кабинета за излязлото от употреба електрооборудване, до премиера Сергей Станишев и до министрите Джевдет Чакъров и Румен Овчаров. Каква е причината за това ваше действие?

В писмото настояваме да се приеме изключително кратък срок за въвеждането на Наредбата за третиране и транспортиране на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, който е абсолютно непознат в европейската практика и той е 6 месеца. Тоест искаме влизането в сила на наредбата да не е от 1 юли, както се предвижда сега, а от 31 декември 2006 г. Най-краткият възможен срок, според мнение на европейските експерти е 18 месеца. С това предложение правим голям компромис от страна на бизнеса. Но отчитаме безхаберието, с което са договорени много неща във връзка с присъединяването ни към ЕС
Писмото до министър-председателя и двамата министри е подписано от Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска стопанска камара, Българска търговско-промишлена палата, Съюз „Възраждане”, Съюз за стопанска инициатива, Камарата на електротехниката в България и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Смятате ли, че ще се вместите в предлагания от вас срок от 6 месеца, въпреки че сам твърдите, че необходимият минимум е година и половина?

Компромисът, който правим, е доста голям. Но смятаме да мобилизираме много сили в това отношение, за да можем да подготвим индустрията до края на годината за практическото прилагане на тази наредба.

Хармонизирането на българското и европейското законодателство ли е причината за въвеждането на тази наредба?

В Европа съществуват две директиви. Едната е за отпадъците от електронно и електротехническо оборудване, а другата – за ограничаване на употребата на опасни вещества в това оборудване. В България те са обединени в гореспомената наредба.

У нас обаче наредбата влиза в сила след броени дни. За какви срокове страните от ЕС въведоха директивите?

През 1999 г. стартира работа по Директивата за отпадъците от електронно и електротехническо оборудване, която е приета от Европейския парламент в началото на 2003 г. Тя започва да се внедрява постепенно, като във Великобритания например, до ден днешен не е въведена и това няма да стане и до края на тази година. Това е не защото там не искат, а защото не са готови със съответната инфраструктура, която да позволи практическото прилигане на директивата.

Значи, във Великобритания смятат, че три години не са достатъчни, а в България това става за броени месеци?

Да, европейските страни вече 3 години работят по въвеждането, а при нас наредбата излезе от тесните рамки на експертите на МОСВ през декември 2005 г. Обсъждането й в работна група, където имаше и наш представител, започна през януари т. г. Ние веднага реагирахме и още на 26 януари съвместно с БАИТ написахме писмо до МОСВ, защото видяхме, че има разлики с европейската директива. Въвеждат се някакви продуктови такси, каквито няма в европейските документи. На 3 февруари поискахме среща с експерти от МОСВ, на 9 февруари – също. Не ни се отговори въобще, тоест диалог с министерството няма. Има само една работна група. Сега казват, че всичко е съгласувано с бизнеса. Няма такова нещо! След като видяхме, че нито едно наше предложение за промяна в текста не е прието, на 27 март изпратихме писмо до министрите Овчаров и Чакъров. Не получихме отговор. Устната ни информация е, че в Министерството на икономиката и енергетиката нещата са се задвижили и се възприема становището ни. Не мога да допусна, че до 29 март писмото ни не е стигнало до министър Чакъров. Но на 30 март на заседание на Министерския съвет, в чиито дневен ред не е включено обсъждане на наредбата, Джевдет Чакъров внася текста и той се приема. Румен Овчаров не е присъствал. В края на краищата наредбата беше публикувана на 2 май в „Държавен вестник” и влиза в сила от 1 юли.

Казвате, че в българската наредба, за разлика от европейската директива, се въвежда плащането на продуктови такси. Това ли е причината да реагирате така остро?

Съгласно европейската директива събирането на излязло от употреба електронно и електротехническо оборудване си е изцяло грижа на вносителите и производителите. И в това има желязна логика, защото бизнесменът ще го организира по такъв начин, че да се отрази минимално върху крайната цена на продукта. В България обаче се написва една наредба в тесен кръг от експерти, обсъжда се формално с бизнеса и в една малка алинея се записва, че тези, които си плащат продуктова такса, се освобождават от задълженията си по организиране на събирането на излязлото от употреба оборудване. Тоест, тази алинея дава възможност човек да се откупи. Ами ако всички се откупят? Значи България няма да си изпълнява задълженията по събирането на тези отпадъци. Дори само някои да се откупват, значи тяхното оборудване няма никой да го събира. Което значи, че пак не се преследват целите на наредбата. Тези продуктови такси се събират в касата на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към МОСВ, в една извънбюджетна сметка и или трябва да ги наречем данък, или – рекет.

И все пак ако се приеме, че продуктовите такси са вид данък, значи ПУДООС ще трябва да се грижи за излезлязлото от употреба оборудване?

То не се грижи. Срещу продуктовата такса не стои ангажимент за събиране на отпадъците. Това е доста катаджийска българска практика – ако не ти работи фарът и се разбереш да дадеш 10 лева на полицая, ще си продължиш на пътя. Това е много грешен сигнал на държавната администрация за покана за корупция, законът няма да важи за тези, които са пуснали в касата. Но от бизнеса нямаше да сме толкова зли въпреки алинеята за продуктовите такси, ако наредбата влизаше в сила от 1 януари 2008 г. Даденият срок обаче не дава възможност за избор, а това си е чист рекет, едно репресивно въвеждане на една наредба, която касае цялото общество и икономика на страната. Много разумно щеше да е да се отложи единствено силата на алинеята за продуктовите такси. Тогава МОСВ може да я има като наказателна клауза. И ако например, до края на 2007 г. някой не е осигурил нито индивидуално, нито колективно събиране на отпадъците, той започва да плаща. Тогава не бих говорил за държавен рекет или катаджийски номер.

Как ще реагирате, ако от МОСВ ви опонират, че се бърза заради присъединяването ни към ЕС?

Трябва да е ясно, че няма никакви предвидени санкции за България, ако не въведе тази наредба до края на 2007 г. Но някой много голям хитрец е решил през тези 18 месеца да събира в касичката пари. Това събиране ще е на гърба на производители, потребители и изобщо на цялата икономика, защото секторът е силно развит в България. За малко неща от производството на електротехника наредбата не важи.

През март тази година министър Чакъров издаде заповед, с която задължи над 2000 фирми да платят близо 150 млн. лева продуктова такса, защото не били изпълнили задълженията си за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Не се ли опасявате, че и при вас може да се получи същото – да доплащате въпреки извършените инвестиции?

Не искам да тръгвам по тази линия, но някои хора откровено говорят, че бързането с наредбата за електроуредите се прави само, за да се съберат пари. Що се отнася до проблемите на колегите във връзка с отпадъците от опаковки, ние по „втория” начин се добрахме до финансовия отчет на ПУДООС за 2004 г. Тогава са събрани 65 млн. лева продуктови такси за опаковките. Знаем и за какво са похарчени – за проекти, от които нито един няма отношение към тези отпадъци.